Получих картичка.

От хартия

В пощата си от дърво

Получател – аз.

Подател – Морето.

Със сърцато, написано за мен не-копи-пейстнато пожелание!

Егати, колко съм щастлива, че закачих от времето, когато нещата са били реални. Не пластмасови, не виртуални, не „на един клик разстояние”…

а марките се близваха с език

За всички, които си спомнят този вкус и написаното от Джани Родари предизвиква усмивки :

Предложение

Вярно, пощенските марки

имат шарки

много ярки,

но лепилото по тях

и до днеска не разбрах,

как го правят и защо

винаги да има то

вкус на тапа,

вкус на ряпа!

Няма ли един химик,

със чувствителен език

да направи лепилата

по-приятни за децата!

И да имаме тогава

една серия такава:

хем със весели картинки,

хем със вкус на боровинки!

Или пък на мандарини!

На кайсии, на малини!

Ех, да пуснеха за нас

марки с вкус на ананас!

Джани Родари

С голямо нежелание майка ми приема да я снимам.

- Мамо, завърти се малко, че лицето ти е в сянка.

- Аз съм си добре. Слънцето да се върти

(весело е да започнеш 70 )

Преди дни моя клиентка сподели с мен един прекрасен текст за собствените си стъпки и развитие. Нарекла го е „Битка”. Думите й бяха „ако искаш го сложи в блога си”. Да. Искам. Искам  да го споделя, за да стигне до повече  хора. Това, че не е лесно, че не е „от утре”, но и това, че е възможно човек да тръгне към себе си. Това, че  „битката” е всъщност „отдаване”.
Keep walking, миличка!

Трябваха ми цели 30 години, за да осъзная, че тази „нормалност”, в която съществувах не е моят живот, още по-малко моето щастие. Живеех за планираното „утре”. Изживявах несъвършеното „вчера”. „Днес” беше просто преходът. още »

Следващият месец започвам поредната си група за собствен опит. Винаги ми е било по-лесно да случвам нещата и трудно да обяснявам какво точно представлява, какво да очакват бъдещите участници. В индивидуален час с моя клиентка при дискусия за ползата от групите се обърнах към нея с „не е лесно, опиши го ти!”. И тя го направи, с цялото майсторство на изказа си
Твърде „вътре” съм, за да преценя дали дава представа за това какво би ви се случило, но изключително ми хареса и зная, че е истина… за нея.

В работата ми като журналист всеки ден правя интервюта. Задавам въпроси така, че с отговорите да подредя пъзел – цялостна картина. Картината днес изглежда така – Групата за собствен опит за мен е Група за припомняне на себе си. А след малко, след като прочетете първото ми интервю със себе си, ще разберете как парченцата пъзел сътвориха цветовете, образите и цялата картина.

- Защо ходиш на група за собствен опит? още »

Отдавна се засилвам да напиша за срама. Често получавам отговор на мои въпроси към клиенти „срам ме е!” или „… от срам”.
Мислите ми се лутаха между това за какво ни служи срама, от какво се поражда, от полза ли ни е изобщо.
Потърсих в народните мъдрости, поговорките, попитах мои клиенти.
Извадих някои пословици и поговорки:

Бързата работа — срам за майстора.
Магаре от срам не мре.
Не ви ли е срам!
Срам ме е, че те познавам! още »

Игнажден е. Важно било кой ще ти влезе първи в къщата, т.н. полазник. Такава щяла била да е цялата следваща година. Ще ви опиша моята полазничка… правете си сметка каква година ме чака .

Това е моя клиентка, първата среща с която ни беше на 30.12.2010.

Помолих я да напише какво е постигнала за тази една година*.

• осмелих се да споделя мечтата си със света (професионалната); още »

преди почти 20 години, при една командировка в троян (егати!) влязох в някакъв музикален магазин и решавайки да им покажа, колко не са и чували за новостите в музиката, попитах:

- имате ли новия албум на боби макферин и йо йо ма!?

при което получих (абсурдния) отговор:

- разбира се!

абсурден, щото приятели музиканти ми го бяха търсили къде ли не.

е, не затова го помня троян. и не затова го помня албума

споделям едно от нещата в него („парче“ би звучало… не-съответстващо на отношението ми към това, което чувам).

това е.

Много се говори в последните години за живеенето „тук и сега”. Използва се термина и в почти всички книги за личностно развитие се дават съвети, че „няма нищо друго, освен тук и сега”.

А защо тогава не става?!? Защо няма много хора, които наистина го живеят на практика? Защо още са болшинство тези, които са заклещени в „ееех, по наше време какво беше…” или „един ден, когато… завърша/изкарам пари/ пораснат децата/се оженя/си купиме наш апартамент…” т.е. или назад, или напред във времето.

Резултатът е еднакъв – пропускане на живеенето. още »

„Аз се обичам!”

Твърдо и категорично. Казването. Обичането е нежно.

О,  вие вече се обичате!?!?

А, защо тогава се притеснявате? Защо изпитвате чувство на вина, тревожите се какво ще  стане утре или през 2012 година, страх ви е да спите сами, на тъмно, на тихо, на 10-я етаж…

Ядосвате се?!? Е, може ли някой да се обича и да си причинява ядосване?

Най-лесното обичане. На думи…

И най-трудното. На практика.

С кого другиго сме 24/7/365 – т.е. нон стоп. още »

От днес нататък, отнасяй се към всеки, когото срещнеш така, сякаш в полунощ той вече ще е мъртъв. Отдай му цялото си внимание, нежност и разбиране, на които си способен и го направи без да чакаш отплата.

Животът ти никога повече няма да бъде същия.

Ог Мандино