Любимата ми мантра*
„Аз се обичам!”
Твърдо и категорично. Казването. Обичането е нежно.
О, вие вече се обичате!?!?
А, защо тогава се притеснявате? Защо изпитвате чувство на вина, тревожите се какво ще стане утре или през 2012 година, страх ви е да спите сами, на тъмно, на тихо, на 10-я етаж…
Ядосвате се?!? Е, може ли някой да се обича и да си причинява ядосване?
Най-лесното обичане. На думи…
И най-трудното. На практика.
С кого другиго сме 24/7/365 – т.е. нон стоп.
Егоистично е?
Не съм съгласна!
Нали отчитаме разликата между „Аз обичам себе си” и „Аз обичам само себе си”?
Смятате, че сте Божие творение, че Той е във всичко… но нали вие сте част от „всичко”-то?
Е, как тогава си позволявате да Му причинявате необичане, проявявано в гняв, яд, страдане?!?
Какво ще кажете за дозата от 100 пъти на ден, а при тъга, ядосване, когато смятате, че „някой ни е наранил” или дори „целия свят се е обърнал против нас” удвояване и утрояване?
Казвайте ги наум, на глас, кажете ги на огледалото, напишете „аз се обичам”, нека стои на десктоп-а ви… и така самото обичане ще ви напомня да се обичате 
—————
Думата мантра е санскритска дума, състояща се от корена man- „manas — съзнание“ и наставката -tra означаваща „инструмент, средство“. Ето защо буквално „мантра“ означава „инструмент на съзнанието“. Мантрите са предназначение за освобождаване на ума от илюзията и материалната обвързаност. Монотонното пеене (напяване) е процес на повтаряне на дадена мантра.
Страхотно, стана ми леко на душата! Благодаря ти Елзе !
така, така, цветенце – ти се обичаш, аз те обичам… вече си с 2 обичания напред.
така стават епидемиите
Това е най-прекия път към щастието,удовлетворението и спокойния живот,но обикновено ни трябва време за да го осъзнаем
да, ния. на спокойния живот, както обичам да казвам, със себе си и с другите
към качественото даване на любов към другите и получаването на такава с благодарност.
съгласна съм, времето, необходимо е различно за всеки от нас. но никога не е късно, винаги е „навреме“, дори да ни е останал един последен дъх. вчера сложих в кабинета си едно като знаменце – да го гледаме и аз, и клиентите ми „няма за кога“. мен лично ме мотивира и побутва, когато погледа ми се спре върху него
Аз се обичам!
При всяко вдишване – „Аз се обичам“!
При всяко завъртане пред огледалото – „Ооо, аз се обичам“!
За всяка тревожна мисъл – „Аз се обичам“ по 10!
Ааа, не, по 100!
Иии… Аз се обичам!
ама пък ти и личи!
А защо толкова е нужно на човека“Аз се обичам“?
)
За да не му е студено…да не е сам…да…?
Познавам човек, който се мрази, мрази да живее и проклина Господ!…Живее-външно като нас, но отвътре..!!И други познавам-обичат се до полуда!
Ега ти разнообразието!
Дааа, разнообразието е чудесно!
Защо е нужно?!? Ще се опитам да ти го обясня като на архитект
– и вие, като правите къщи слагате основи, нали? И при това е важно да са яки.
Е, според мен обичането на себе си е основата на човека. Нагоре се надграждат обичането на живота, обичането на другите, удоволственостите и срещите с околните, без мазохистични или садистични прояви.
А за онзи мразещия… то оттам почва мразенето/обичането на хората, живота, Господ и цялата Вселена – от отношението към себе си.
…Обясни ми го пак…като на…чалга-ценител:)!
))..
Що ли си мисля, че там където започва обичта към себе си, там започва и егоизма…Ама май едното си е „подсъзнателно“….
…И…я излез на светло!-това е тема за бири
Къде потъна, прекрасна?
ти потъна!
Разбира се,че се обичам и не само се обичам,но не ме е срам да си го призная.И това не е егоизъм,а отговорност към себе си и към хората около мен.А който не обича себе си не е способен да обича и някой друг.“Аз обичам“ е девизът ми.