Готино ми е да имам приятелка книжарка. По-готиното е, че е прочела всичко на света.

Обичам да светва в искрена радост, от това че ме вижда, обичам да й вярвам и да купувам точно каквото ми каже и да я слушам, като сбърчи носле за нещо, което съм си наумила да си купя, а мнението й е „не е за тебе”.

Вече свикнах да обяснявам на приятелите си точно къде се намира с „ама, внимавай да не я подминеш, на Графа, между „Мимас” и Попа, от страната на „Мимас”.

Всъщност не знам дали вас, но мене ме и гушка, като отида… а аз на гушкане кълва

(и ако това не ви притеснява както тя се изрази „… двете сме доста луди и скъсяваме разстояния от раз…”)