Преди време като се качих при един таксиметраджия, отсече

„еееей, веднага си личи, че си учителка”. Засмях се, защото скоро преди случая моя клиентка беше написала есе за себе си и учителското впечатление. С нейно разрешение го споделям… може пък и вас да са ви взимали за учители

На Елза, която ми подаде торбата

Разтръсках торбата – душа и от нея се изтърколи една голяма, оваляна във вълма топка. Пак тя. Дявол да го вземе няма ли да ме остави на мира най-после този образ на даскалица. Като стигма е. Попипвам лицето си: уж няма нищо на него, а всеки ме разпознава.

Този път ще го разнищя това кълбо, за да видя какво ще излезе от него. Започнах да дърпам вълмата.

Дръп -  склонност към критикарство и оценъчност.

Дръп – бързи обобщения, понякога граничещи с клишета.  „ Ами това е точно по схемата за ….“

Дръп – покровителство

Дръп – обстоятелственост. „Мара Подробната обяснява….“

Дръп -  непогрешимост

Дръп – превишена самооценка

Дръп – интелектуална арогантност

Дръп – наставничество. Менторство .

Баф мааму… Ами сега?

Я да се огледам. Може огледалото да ми подскаже как изглеждам с тези вълма. Сигурно ги  разпознават. Ама то както са ме постригали май повече го давам на руска декабристка, но кой знае на кого как му изглежда…. Сигурно изглеждам и много строга в погледа, облеклото.

А защо като се опитам да се облека по фънки винаги се намира някой, който да ми каже, че не ми отива. Въобще да не споменавам за езика. Даже мои приятели не могат да приемат, че аз се изразявам и каруцарски, когато трябва. „Ама ти псуваш! Как е възможно, не ти отива, ти си сериозна жена.“ (То затова обичам да си карам колата сама и да „разговарям“ подобаващо с колегите.)

Дали пък нямам две лица? Дълбоко в себе си зная, че съм мека, разбираща, помагаща.  Дали не ми е натрапен моделът „даскалица“ и очакванията от мен да са такива, че да ги посрещам с учтелската сериозност?

Дали не се е развил този модел като защитна маска? Дали малкото уязвимо дете не си е харесало някоя даскалица като ролеви модел и да си го „играе“.

Каквото и да е – не ми харесва. Трябва да го променя. Но имам две много сериозни препятствия:

• А как да изглеждам? Каква да е новата ми роля? Кой е антиподът на „учителката“? Не зная…
• Как да се справя с издърпаните вълма? С какви „къдри“ да ги заместя? Не зная….

Господи, подай ми ръка, води ме, моля те. А Ти, Ти Господи, quo vadis?  И тръгвам  след Теб към Кръста си.

Благодаря ти, Елза