Преди години случайно се оказах с приятел на вила с хора, които не познавах. В компанията имаше и 3 месечно бебе. Бяхме вътре, само за пушене се излизаше… поне.

Бебето спеше в стаята, където седяхме на масата и говорехме. Музиката не беше тиха, разговорът се разгорещяваше…

На предложението ми да спрем музиката и да сме по-тихи, с такава настървеност всички скочиха срещу мен, че бързо се отказах да обяснявам причините.

Главният аргумент на всички беше „да свиква”. Да свиквало било бебето с шума и да не се учи да е на тихо, за да не се налага да се съобразяват с него и после да трябва да му пазят тишина.

Как се сетих за случката. Миналата седмица майка ми беше у дома. Изведнъж започна да говори тихо. „Мамо, защо шептиш”? Показа с глава някъде зад мен „Ами виж, Елзе, котаракът ти е заспал”.

Егати! Как съм попаднала на точната майка…