Получих картичка.

От хартия

В пощата си от дърво

Получател – аз.

Подател – Морето.

Със сърцато, написано за мен не-копи-пейстнато пожелание!

Егати, колко съм щастлива, че закачих от времето, когато нещата са били реални. Не пластмасови, не виртуални, не „на един клик разстояние”…

а марките се близваха с език

За всички, които си спомнят този вкус и написаното от Джани Родари предизвиква усмивки :

Предложение

Вярно, пощенските марки

имат шарки

много ярки,

но лепилото по тях

и до днеска не разбрах,

как го правят и защо

винаги да има то

вкус на тапа,

вкус на ряпа!

Няма ли един химик,

със чувствителен език

да направи лепилата

по-приятни за децата!

И да имаме тогава

една серия такава:

хем със весели картинки,

хем със вкус на боровинки!

Или пък на мандарини!

На кайсии, на малини!

Ех, да пуснеха за нас

марки с вкус на ананас!

Джани Родари