Игнажден е. Важно било кой ще ти влезе първи в къщата, т.н. полазник. Такава щяла била да е цялата следваща година. Ще ви опиша моята полазничка… правете си сметка каква година ме чака .

Това е моя клиентка, първата среща с която ни беше на 30.12.2010.

Помолих я да напише какво е постигнала за тази една година*.

• осмелих се да споделя мечтата си със света (професионалната);
• станах … (същата професия);
• научих се да работя с мнооооого клиенти (в настоящата си работа);
• станах добър шофьор;
• обзаведох апартамента си;
• станах по-контактна;
• вече не съм зависима от външния си вид;
• направих собствен блог;
• научих се да искам помощ;
• търся решения, вместо да се затварям;
• спрях да бягам от трудните моменти и спрях да си взимам болнични;
• станах по-уверена в себе си и способностите си;
• открих талант да общувам с хората и да ги предразполагам;
• участвах в курс за повишаване на квалификацията ми (по новата професия)
• постигнах чудесна хармонична връзка с… (дългогодишна, не нова);
• научих се да отстоявам себе си пред родителите си;
• научих се да приемам околните, с тяхната различност;
• подобрих здравето си.**

А? Аааа? Книжките в дела, а?

Често клиентите ми ме питат „за колко време ще постигна/ постигнем…”  отговорът ми винаги е „не знам”.

Факт е, че някой го е направил всичко това за една година.

Дай боже всекиму…

Да тръгне по своя път към срещата със себе си,

Да изпитва удовлетворението, което има написалата тези сбъдвания,

Да изпита моето удовлетворение като психотерапевт, че съм била до такъв човек през годината в стъпките му,

и…

Такъв полазник, за да е готина цялата ни следваща година!

—————————

*публикувам този материал след нейното разрешение, а на местата, където може да се наруши конфиденциалността, съм сложила многоточия. курсивът в синьо е мой.

** бих добавила, че вече не я е срам понеже срамът ми е на дневен ред като тема напоследък, но самият факт, че го е забравила говори