Доверието
Ще започна блога си с тази тема – за доверието. Не само доверието в околните, живота и всичко останало. Доверието в себе си. Приемането на себе си – такива, каквито сме.
Във всеки един момент.
Доверието, спокойствието, себеприемането, че сме точно такива, каквито трябва да сме… точно в този момент.
Доверието и спокойствието, основа и задължително условие за евентуални последващи стъпки в развитието на себе си.
Доверието и… благодарността, че сме точно такива, каквито сме.
Chudesno nachalo!
мерси, миличка
Поздравления! И прекрасна тема и твоето отношение към темата!Абсолютно споделям!
Преди време истерично се молех и палех свещи за едно или друго свое желание,и след време разбрах,че за мен е било чудесно,че не ми се случиха нещата,които искат…Затова сега спокойно казвам:Господи искам това и това,но нека стане,това,което е най-доброто за мен!
Една възрастна жена преди време ми подари молитва за благодарност,и ми заръща да си я казвам поне 40 дни и да наблюдавам какво ще се случи…Казвам си я и до днес,и се случи ,че се промених аз и отношението ми към събитията в мен и около мен…Осъзнах,че съм по-благодарна за трудностите…Макар,че съм човешко същество от женски пол и това понякога да ми струва много…:)Изградих доверието си в съдбата и в онази сила,която ни движи…
Радвам се,че те има и си тук!
и аз се радвам, ели, че ти си тук намираме се готините хора или както аз казвам „заслужавам в живота ми да има такива прекрасни хора“! намирам лесно само на първо чуване твърдението, че нещата и събитията са само факти, а нашето отношение ги оцветява. затова и го направих този тренинг „е, как да стане?“
искрено се радвам за теб и това, което ти се е случило! това е… „хубавото да е двойно“!
За мен беше истинско удоволствие да изгледам клипчето – кратко и много съдържателно! Благодаря ти Елзе!
радвам се, цветенце!