Бързаме ли? А за къде?
Има нещо, в което всички сме абсолютно равни. Всички имаме не повече и не по-малко от 24 часа всеки ден.
Може би за жалост на тези, които имат възможност да си закупят време (ако би било възможно) и на тези, които с радост биха отдали/продали времето си или поне част от него.
На изток хората медитират, смятайки, че времето е относителна величина, а ние имаме народната “мъдрост” “Залудо работи, залудо не седи”. Включително “Времето лети, опитай се да му подражаваш”!
Е, аз като психотерапевт не ги препоръчвам – нито зАлудото работене, нито летенето. Дори напротив – с повечето си клиенти работим върху това да говорим бавно (о, да – по-малко и по същество), да се движим бавно, да се храним и като цяло да живеем бавно.
Да, фен съм на движението „слоу”. Не само да ядем бавно и да се наслаждаваме на храната си. Да имаме време да се наслаждаваме на работата си, на почивката си, да чуваме приятелите и децата си…
да чуем себе си!
Преди време в едно предаване говорих за управлението на времето. Макар да бяхме на различни мнения с водещия, за мен имането на време минава през доброто му управление и планиране.
А ето и самия разговор в TV7 със Сава Цеков по темата:
Явно всички се стреснаха и никой не смее да коментира пръв, за да не излезе, че бърза!
„Мога да отказвам“ много ми хареса!… Аз пък се уча, и взе да ми се получава…
)
ех, чудесно!
искрено ти желая успех в начинанието – да се чуваш и да отказваш… когато е за отказване 

наблюденията ми са, че много лесно човек може да залитне в другата крайност – да отрязва садистично. след което пък се люшва към чувство за вина. според мен точно спокойствието след отказ ги отличава отстояването на себе си и садистичното наказване на другия с „не“-та
е, гьонсуратлъка не го броим изобщо!
Баланса винаги е хубаво нещо…Верно е, че лесно се залита в крайностите, но пък ако не сме били там поне веднъж, няма как да „познаем“ и баланса…
Подкрепям използването на бележника-нося го винаги , ефективно и улесняващо средство за организиране!
Забелязвам с раздразнение, че и този водещ, както все повече водещи, се опитва да предугади какво ще му каже събеседника, вместо да го изслуша. Нали затова го е и поканил. Защо ли водещите, чиято задача е да са домакини, си въобразяват, че трябва да дават и направление на разговора. При положение, че гостът, обикновено, е специалиста по темата на предаването?