Навлизам в зона на отношения с много любов – от страна на майката към сина й, обич между бъдещите родители и вече породилата се обич от близките към бъдещата рожба.
Как се променят отношенията и как се проявява тази любов?
В частен разговор преди време приятелка сподели с мен: „Имам чувството, че на света съществуват само две състояния – любов и страх. Едното се увеличава за сметка на другото.” Аз си го представих като плъзгач с маркирани в двата края любов и страх. Въпросът е в коя част на скалата ще сте. Или поне през повечето време. В отношенията, които разглеждам, има и от двете – и любов, и страх.

Искрено се надявам след време този текст да изглежда смешно остарял – както сега четем „Българи от старо време”. Тогава отношенията ще са изгладени, освен любов ще има и уважение, познаване на тънкостите в общуването, желание за разбиране на другия, отпадане на рамките „така трябва” и „така се прави”. Надежда, че това ще е скоро, ми дава фактът, че такава хармония вече е реалност в немалко семейства.

Отношенията снаха–свекърва са обект на многовековни проучвания, коментари, анализи. Една жена е родила, отглеждала, възпитавала сина си много години и… ето че той е намерил половинката си, обича я, влюбен е в нея и дори очаква свой наследник! Но вместо да царят щастие, радост и разбирателство, създава се атмосфера, която твърде често се квалифицира като „тягостна”.

Обикновено разминаванията идват от очакванията – другата да е… каквато сте си представяли и каквато вие искате да е. Споменах уважението – да, много важно е да има уважение към другия, към това, което е той, въпреки че най-вероятно ще е различен от представите ви.
Привърженик съм на мнението, че отношенията ни зависят повече от нашите личностни качества и стила ни на поведение, отколкото от ситуациите. Както и на твърдението, че до голяма степен това, което се случва с нас, е плод на нас самите, не толкова на външни фактори – обстоятелства и хора.
Да тръгнем от факта, че все още отношенията между снахата и свекървата се смятат за конфликтни. По дефиниция конфликт е ”несъвместимост на цели, интереси, позиции, възгледи към настоящи и бъдещи събития”. Още тук се намесва негативизмът – конфликтите се разглеждат като нещо деструктивно, вредно, опасно и едва ли не непоправимо и непроменимо. А те имат и много позитивни страни: водят до разведряване на атмосферата, до изясняване на недоразуменията и до много важното – засилване на доверието към другия. Последствията от това могат да са спокойствие и затопляне на отношенията.
Причините за възникване на конфликт между бременната жена и нейната свекърва могат да са доста, особено когато двете поколения живеят под един покрив. Една от основните според мен е липсата на правила.
Всяка домакиня има свои навици, всяка къща – свои традиции, схеми, по които “нещата трябва да се правят”. И тук може да се появи първият сблъсък – ако едни навици са формирани в продължение на двайсетина години, а новият човек е влязъл “вчера”, той наистина трябва да се въведе и да му се даде време да се адаптира, както и да бъде чут, ако има нови идеи за съвместното живеене.
Желание за власт. То е продиктувано от грешните представи за „правилност”, „така се прави”, „аз трябва да съм отгоре”…
Егото. Обиди, обвинения – „тя ще ми казва…”, „аз зная най-добре” – все реплики, които нямат място в цивилизовани отношения.
Неумение да се общува. Общуването включва и умение за слушане (ще добавя – и чуване на другия), за задаване на въпроси, за изказване на мнение, за креативно мислене, за търсене на общи интереси.
Прекалена загриженост от страна на свекървата към бременната снаха или обратното – неглижиране на нуждите й в това състояние, както и… злоупотреба със състоянието – от страна на бременната.
Изключително важни са нагласите, с които се тръгва в общуването:

НАГЛАСИ	Позитивни	Негативни
на бременната	Тя е Неговата майка. Тя има опит при отглеждането на бебе и дете. Имам и ще имам нужда от съветите и помощта й.	Животът вече не е като по нейно време. Тя само пречи. Ще влияе зле на детето ни. Не се съобразява със състоянието ми. Прекалените й грижи само вредят.
на свекървата	Тя е Жената, която синът ми си е избрал. Тя може да се справи с бебето. Те са семейство.	Тя не знае как се гледа бебе. За първи път й е и трябва да ме слуша. Това е моят наследник и ще става, както аз кажа.
на двете	Търсене на взаимно съгласие. Удовлетворение на един интерес НЕ за сметка на друг. Стремеж да се реши даден въпрос. Търсене на обща полза Уважение и сътрудничество.	Истината е само една – моята! Има само едно вярно решение – моето! Аз съм права! Всичко или нищо. Победител/победен. Заложено его. Другата е лоша/греши.

Ето някои идеи към двете страни за „мирно съвместно съществуване”.

Уважавайте правото на личен живот.
Към бременната. Спокойно разговаряйте със свекърва си, ако имате нужда от помощта й в домакинската работа или от съвет. Приемете евентуалния й отказ с разбирането, че тя не е длъжна да изпълни молбата ви. Ако проявява прекалена загриженост, изразете неодобрението си от това. Не разчитайте на “Тя трябва да се сети”.
Към свекървата. Не се връщайте към отношенията си с вашата свекърва: “На мене никой не ми е помагал, знам какво е и сега съм готова да направя много и да давам постоянно съвети”, “Свекърва ми висеше през цялото време до мен и сега аз изобщо няма да преча”… Най-вероятно ситуацията вече е съвършено различна. Разговаряйте със снаха си има ли нужда от съвет, мнение, помощ. Не разчитайте на “Тя трябва да се сети”.
Говорете директно. И двете – снаха и свекърва, не използвайте като посредници съпрузи, роднини, приятелки, съседки… Не само че при играта на “развален телефон” информацията се изкривява, но уважението към другия се проявява точно в това – пред него откровено да се изразяват мисли и чувства.
Не разкривайте поверени тайни. Ако свекърва ви/снаха ви е споделила нещо с вас с молбата да остане между двете ви, уважавайте това желание. Така ще споявате доверието помежду ви.
Не критикувайте другия публично. Ако смятате, че даден въпрос е важен за вас, помолете другия за разговор. Не подхвърляйте между другото реплики, които могат да накърнят неговото достойнство.
Не проявявайте собственическо отношение и прекомерни грижи. И двете е добре да си дадете сметка, че не участвате в борба, съревнование, няма да има победители и победени – ролите на майка и на съпруга са различни и синът/партньорът може да обича и двете, без да го изправяте до стената с избора „или–или”.
Не приемайте нещата лично. Забележката, критиката към поведението не е критика и към личността. Ако някой не одобрява някоя черта или стил на поведение, това не означава, че те непременно са лоши. Не се чувствайте виновни.
В началото споменах плъзгача между любовта и страха. Ако се опитате да го извиквате в съзнанието си достатъчно често, „приплъзвайки” го към посоката любов, ако правите опити да разбирате и да приемате другия, със сигурност по-бързо ще стигнете до момента, в който сложните отношения снаха–свекърва  ще са изцяло в миналото.

Елза Калоянова
психотерапевт

статията е публикувана в списание 9 месеца
http://www.9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=2&id=3841