До миналата година работих в детска градина

Беше истинско удоволствие! Сега ми липсва общуването с децата, родителите, учителите.

Срещнах прекрасни хора, бях полезна, а и аз научих много!!!

Продължавам да смятам, че е задължително присъствието на такива професионалисти точно в първите 7 години на децата.

Работата ми беше повод да се срещна за първи път и с Екатерина Панова – чудесен човек и професионалист – журналист от агенция Фокус.

Резултат от дългия ни разговор с нея е интервюто, което споделям с вас, с искрената надежда да ви е полезно и да намерите нещо за себе си :

Топлото, грижливо четене на приказки е важна част от качественото общуване с децата

Необходимо ли е да има психолог в детските градини? Можем ли да се научим да сме добри родители? Кои са най-честите грешки, които допускаме като родители в общуването с деца? Каква е ролята на приказките във възпитанието и порастването? По тези и други въпроси Агенция „Фокус“ разговаря с психолога и психотерапевт Елза Калоянова.

Фокус: Необходим ли е да има психолог в детските градини? Чия трябва да е инициативата за това? Родители са ви избрали като психотерапевт в една столична детска градина, но в останалите няма такъв специалист.

Елза Калоянова: Това, което аз зная е, че само в още една общинска детска градина в София има психолог. За мен е изключително важно да има такава помощ точно в детските градини, защото в първите седем години се сформират най-важните ценности за детето, характерът, както и навиците. Нещата, които се случват в ранните години, ние терапевтите знаем, че дават отражение във всички сфери на живеенето по-нататък, било то комуникации с останалите, увереност в себе си, спокойното хармонично живеене, без напрежение, без невротичност. В училищата има психолози, но според мен е късно. Аз не си представям как колегите работят в училищата, но много по-лесно би било, каквото и да се случва с децата в училищата, ако преди това с децата е работено в детската градина и най-вече с родителите им – какво да правят, какво да не правят. Нещата не са толкова трудни, въпросът е да има желание от страна на родителите да ползват такава помощ и консултиране.

Административно нямам представа откъде трябва да се тръгне, за да има такъв вид специалисти в детските градини. Аз съм изолиран случай, родителите като инициатива си правят заявка за такава помощ. И да призная все още не всички родители са за присъствието ми и помощта ми. Аз работя с деца, чиито родители са поискали да помагам.

Фокус: Кога, при какви случаи, родителите трябва да се обърнат за консултация с психолог?

Елза Калоянова: За мен не е необходимо да има отклонения или трудности. С родителите обсъждаме какво е поведението на детето, как те самите се държат или да се държат с него. Като насоки, как да са по-успешни. Става въпрос за превенция и профилактика. За мен това е интелигентността – грижата за психичното ни здраве да е навременна, не постфактум. Не да е станало нещо, защото неща стават – децата стават много агресивни или буйни и палави, не могат да се впишат в колектива, на различните възрасти са различни трудностите за децата. Но не е необходимо да се стига до там, за да се потърси консултация. При лекциите, които правим в детската градина, майките споделят, че имат полза и практическо приложение. Те изпробват начини за постигане и по-леко, по-безболезнено навлизане на децата в живота.

Фокус: Кои са най-честите въпроси, които родителите споделят с вас във връзка с общуването с децата?

Елза Калоянова: Сред най-честите въпроси са раждането на второ дете, когато първото е на 3-4 години. Това доста разклаща първото дете. Несигурността, която се получава при него се проявява по най-различни начини. Има хора, които се обръщат към мен и по въпросът с детската мастурбация. Има информация по въпроса в интернет, но все още родителите някак не искат да разберат и да приемат, че има такава възраст, в която детето опознава себе си. Съвсем естествено е децата да опознават тялото си и да стигат до точки, които са с различна чувствителност.

Друг въпрос, който поставят родителите е този за агресията. Във всички случаи децата са огледала на това, което се случва около тях и проблемът е предимно в семейството. Аз не съм съгласна, че средата особено влияе на децата, които са в детска градина. Родителите са най-важните с обръщането на внимание и на време за децата си. Децата са за първи път в този свят и всичко им е ново, всичко учат от нас. И трябва да имаме търпението да обясняваме, да обясняваме нещата на тяхното ниво, за да стигнат до тях. Нетърпеливостта е един от минусите и трудностите на родителите, желанието им нещата да стават веднага. Мекотата им липсва. Липсва и качественото общуване срещу количественото, т.е. те могат да прекарат известно време с детето, но ако не му обръщат внимание през това време, ефектът не е същият. Било то да си играят заедно, било то да си говорят или всеки ден да се прави разискване или разбор, всеки ден да се сяда на маста, да се вечеря заедно и членовете на семейството да си кажат кой какво е преживял през деня – по едно хубаво и по едно лошо нещо например, да се създаде такава традиция. Това предполага впоследствие едно дете, което е усвоило лекотата да споделя с родителите си и каквито и трудности да срещне, то няма да се затвори, няма да акумулира една след друга трудностите и да избухне в незнайно каква посока, а при всякакъв случай би се обърнало към семейството. И това ще е защото е прието, а не обвинявано, осъждано, порицавано.

Фокус: Казахте, че в ранната детска възраст родителите са най-важни. Децата, които ходят на детска градина, обаче, прекарват много по-голяма част от деня си там. Не е ли важно влиянието и примера на учителките?

Елза Калоянова: Учителките в детската градина, поне в тази, в която съм аз дават всичко от себе си и несъмнено също имат голямо значение – и като влияние и като пример на децата в тази възраст. Но дори учителката да е по-строга, по-изискваща, една топла атмосфера вкъщи, приемаща безрезервно и струяща от любов може да изтрие каквото и да се случва в детската градина. Важен е навикът децата да споделят с родителите какво се е случило, каквото и да се е случило в детската градина, защото родителите могат да намерят решение и да тушират каквото и да е станало през деня. Родителите за мен са близките и тези, които дават най-много и са най-много отговорни. В детските градини има групи с по над 25 деца, учителката е една двайсет и пета към едно дете. Пренаселеността в детската градина не дава възможност за качественото отделяне на време и ученето. Родителите да не се надяват, че в детската градина се получават всичките знания и умения. У децата се личи кой се занимава с тях вкъщи – родители, баби и дядовци, гледачки.

Фокус: Как работещите родители най-ефективно могат да компенсират времето, което не прекарват с децата си?

Елза Калоянова: С незанимание с други неща докато общуват с детето си и то да знае, че му се обръща внимание. Да се правят нещата заедно, а не да се нарежда на детето, че трябва бъде направено дадено нещо. Топлото, грижливо, с желание четене на приказки, обясняване кой герой какъв е, обясняване на историята, обясняване на думите – това е качественото общуване. Физическите игри също – боричкане, тичане или разходки, но заедно.

Фокус: Можем ли да се научим да бъдем добри родители или това е вродено в нас?

Елза Калоянова: Може би има качества, които са вродени, качества като приемане на другия с неговите различности. Това според мен е нещо, което много би помогнало и в това някой да бъде родител. Безрезервното приемане е трудно. Има личностни качества, които човек може и трябва да изгради – да работи върху себе си, защото това да е родител някой е част от цялото живеене. Човек се разбира със себе си по някакъв начин, човек се разбира и комуникира с околните, било то в семейнтата, професионална, приятелска или социална среда. Това да е родител е неотменима част от проявата на неговия характер във всички други сфери и дейности.

Фокус: Кои са най-честите грешки, които допускат родителите в общуването с децата?

Елза Калоянова: Необщуването, мълчанието. Друга грешка е йерархичното и авторитарно отношение – „аз съм прав, ти ще мълчиш“ или „има една истина и тя е моята“. Имам предвид неуважение към детето като личност. Следващ минус е неотчитане на това, че детето е дете и му се палува. Родителите забравят какви са били като деца. Може би трябва да седнат с техните родители и те да им припомнят какво се е случвало като са били деца и какво те самите са правили, ама качествено да го чуят и така по-лесно ще приемат нещата, които правят сега техните деца.

Фокус: Как може да се преодолее отказа на някои деца да ходят на детска градина?

Елза Калоянова: Аз поне не съм видяла дете, което е спряно от детска градина, защото плаче или му е невъзможно да се адаптира. На повечето деца им е трудно, но това е период, който преминава и през който всички – и у дома и в градината трябва да сме търпеливи, но и настоятелни. Двойно по-трудно става, когато в момента, в който то трябва да тръгне на детска градина, в живота на семейството се появи следващо дете. То се чувства изгонено и това наистина е трудното, защото мама остава с второто дете вкъщи.

Фокус: В този ред на мисли, кога е най-подходящо семейството да планира раждането на второ дете?

Елза Калоянова: Около третата – четвърта година на първото дете се смята, че може да се планира появата на второ. Тогава детето вече влиза в група на връстници, тръгнало е на детска градина, общува, състезава се, играе. Вече не е само мама или семейната единица. Не е лесно, но е по-малко травмиращо да се приеме нов член, защото мама така или иначе ще бъде делена с някого. Доста от родителите идват при мен още когато майките са бременни с второто дете и ме питат как безболезнено първото дете да приеме раждането на нов член на семейството. Според мен тук също е мястото на приказките, защото има не малко истории за братя и сестри, за техните топли отношения, те си помагат, спасяват се. Родителите могат да използват приказките в тяхната идея за това на кое да наблегнат във възпитанието. Може да се сложи прожектор в някоя част на историята, чрез която да се покаже на детето, че ето и героите имат братчета и сестричета, които се разбират и си играят заедно и т.н. Другото важно нещо е личният пример, ако родителите имат братя или сестри, детето да вижда че те се разбират, общуват, помагат си и се обичат. Да се обяснят на детето плюсовете от това да не е само.

Фокус: Каква е ролята на приказките във възпитанието на децата? Може ли без приказки?

Елза Калоянова: Не мисля, че може без приказки. Може, но не бива. Детето трябва да бъде въведено в този живот, в този свят. Реалността и за нас възрастните понякога е трудна. Качествата, които се създават в съзнанието на детето в крехката възраст могат да бъдат подпомогнати от приказките, от фантазиите, от представите на нещо магично. Има такива периоди на идентификация на детето с някои от героите. Добре е да бъдат използвани тези герои във формирането и на ценностна система в детето. Според мен, едно от нещата, които са изключително важни в ранната детска възраст – до 6-7 години, е формирането на ценностна система. Добре е самите родители да са формулирали предварително и изказали вербално ценностите, които искат да възпитат у децата – кое е важно за тях. Ако са важни материалните неща – да си пази играчките, да не ги чупи, да не ги дава на другите, нека работят в тези посоки. Но ако става въпрос за ценности като да сме добри, да помагаме на другите, да се разделяме лесно с вещи, добре е децата да го виждат като пример. Говорили сме с някои майки за това и съм предлагала да се съберат с приятелки и да си раздадат някои лични неща една на друга, да вижда детето, че майката се разделя с някои материални неща, да вижда как другите се радват, да вижда как тя се радва да дава. И да не става драматично взимането на една играчка.

Има една възраст, в която детето отстоява себе си, всичко е „не“ и се опитва докъде са границите на родителите, докъде са неговите. Това не е от родителя, не е и за лепене на етикети – детето е трудно или неуправляемо. Детето пробва докъде е. В тази възраст трябва да се сложат точни правила – това е безусловно и винаги се прави, например миенето на ръцете или гушкането преди лягане. В този период родителят не трябва и той да влиза в „не“ фаза, забранявайки всичко и да се държи като диктатор. Добре е родителят трезво да направи преценка кога може да отстъпи на искането на детето, на категоричността и да го покаже – не демонстративно, но така че да разбере детето, че в този случай то е право, спечелило е и е станало неговото, защото е разумно. Детето да бъде научено на граници, уважаване на границите – кога то ще е право, кога родителят ще е. Това е фазата, която наистина е трудна за родителите, защото се провокира уважението към детето като личност. От друга страна за някои неща трябва да му се каже „от това няма мърдане“.

Фокус: В много от приказките има страшни и дори жестоки моменти – вълкът изяжда седемте козлета, после му разпорват корема, друг вълк изяжда баба и внучка в „Червената шапчица“ и т.н. Как страшните истории се отразяват на децата?

Елза Калоянова: Нещата като категории са различни при нас и при децата. Това се дължи на натрупвания на „знания“ от годините след детството. То е и страх и оценяване, оценки, които мозъкът прави, докато при детето са други погледите. Ако се случи детето да се уплаши от някоя случка в приказките, тогава ролята на родителите е да обясняват и да намерят начин детето да бъде успокоено, че не е страшно. Мен повече ме плашат децата, които са оставени пред компютъра, играещи на жестоки игри с късане на крайници и други жестокости.

Важно е приказките да се четат с любов, а не пускането на запис от машинка или гледането на филмче. Предимствата на четенето е заедността, топлината, човешкият контакт, обсъждането на историята, на героите, даването на допълнителна информация. Предимство е възможността да се използват приказките да учим децата – да разпознават доброто и злото, да ги учим на любов, на грижа за другите, да ги учим на приятелство – неща, които са фундаментални като основа. Здравината на основите предполага каквото и да се гради нагоре, цялата къща да е стабилна и непоклатима.

Екатерина ПАНОВА

http://www.focus-news.net/?id=f14571