Навлизам в зона на отношения с много любов – от страна на майката към сина й, обич между бъдещите родители и вече породилата се обич от близките към бъдещата рожба.
Как се променят отношенията и как се проявява тази любов?
В частен разговор преди време приятелка сподели с мен: „Имам чувството, че на света съществуват само две състояния – любов и страх. Едното се увеличава за сметка на другото.” Аз си го представих като плъзгач с маркирани в двата края любов и страх. Въпросът е в коя част на скалата ще сте. Или поне през повечето време. В отношенията, които разглеждам, има и от двете – и любов, и страх.

Искрено се надявам след време този текст да изглежда смешно остарял – както сега четем „Българи от старо време”. Тогава отношенията ще са изгладени, освен любов ще има и уважение, познаване на тънкостите в общуването, желание за разбиране на другия, отпадане на рамките „така трябва” и „така се прави”. Надежда, че това ще е скоро, ми дава фактът, че такава хармония вече е реалност в немалко семейства.

Отношенията снаха–свекърва са обект на многовековни проучвания, коментари, анализи. Една жена е родила, отглеждала, възпитавала сина си много години и… ето че той е намерил половинката си, обича я, влюбен е в нея и дори очаква свой наследник! Но вместо да царят щастие, радост и разбирателство, създава се атмосфера, която твърде често се квалифицира като „тягостна”.

Обикновено разминаванията идват от очакванията – другата да е… каквато сте си представяли и каквато вие искате да е. Споменах уважението – да, много важно е да има уважение към другия, към това, което е той, въпреки че най-вероятно ще е различен от представите ви.
Привърженик съм на мнението, че отношенията ни зависят повече от нашите личностни качества и стила ни на поведение, отколкото от ситуациите. Както и на твърдението, че до голяма степен това, което се случва с нас, е плод на нас самите, не толкова на външни фактори – обстоятелства и хора.
Да тръгнем от факта, че все още отношенията между снахата и свекървата се смятат за конфликтни. По дефиниция конфликт е ”несъвместимост на цели, интереси, позиции, възгледи към настоящи и бъдещи събития”. Още тук се намесва негативизмът – конфликтите се разглеждат като нещо деструктивно, вредно, опасно и едва ли не непоправимо и непроменимо. А те имат и много позитивни страни: водят до разведряване на атмосферата, до изясняване на недоразуменията и до много важното – засилване на доверието към другия. Последствията от това могат да са спокойствие и затопляне на отношенията.
Причините за възникване на конфликт между бременната жена и нейната свекърва могат да са доста, особено когато двете поколения живеят под един покрив. Една от основните според мен е липсата на правила.
Всяка домакиня има свои навици, всяка къща – свои традиции, схеми, по които “нещата трябва да се правят”. И тук може да се появи първият сблъсък – ако едни навици са формирани в продължение на двайсетина години, а новият човек е влязъл “вчера”, той наистина трябва да се въведе и да му се даде време да се адаптира, както и да бъде чут, ако има нови идеи за съвместното живеене.
Желание за власт. То е продиктувано от грешните представи за „правилност”, „така се прави”, „аз трябва да съм отгоре”…
Егото. Обиди, обвинения – „тя ще ми казва…”, „аз зная най-добре” – все реплики, които нямат място в цивилизовани отношения.
Неумение да се общува. Общуването включва и умение за слушане (ще добавя – и чуване на другия), за задаване на въпроси, за изказване на мнение, за креативно мислене, за търсене на общи интереси.
Прекалена загриженост от страна на свекървата към бременната снаха или обратното – неглижиране на нуждите й в това състояние, както и… злоупотреба със състоянието – от страна на бременната.
Изключително важни са нагласите, с които се тръгва в общуването:

НАГЛАСИ	Позитивни	Негативни
на бременната	Тя е Неговата майка. Тя има опит при отглеждането на бебе и дете. Имам и ще имам нужда от съветите и помощта й.	Животът вече не е като по нейно време. Тя само пречи. Ще влияе зле на детето ни. Не се съобразява със състоянието ми. Прекалените й грижи само вредят.
на свекървата	Тя е Жената, която синът ми си е избрал. Тя може да се справи с бебето. Те са семейство.	Тя не знае как се гледа бебе. За първи път й е и трябва да ме слуша. Това е моят наследник и ще става, както аз кажа.
на двете	Търсене на взаимно съгласие. Удовлетворение на един интерес НЕ за сметка на друг. Стремеж да се реши даден въпрос. Търсене на обща полза Уважение и сътрудничество.	Истината е само една – моята! Има само едно вярно решение – моето! Аз съм права! Всичко или нищо. Победител/победен. Заложено его. Другата е лоша/греши.

Ето някои идеи към двете страни за „мирно съвместно съществуване”.

Уважавайте правото на личен живот.
Към бременната. Спокойно разговаряйте със свекърва си, ако имате нужда от помощта й в домакинската работа или от съвет. Приемете евентуалния й отказ с разбирането, че тя не е длъжна да изпълни молбата ви. Ако проявява прекалена загриженост, изразете неодобрението си от това. Не разчитайте на “Тя трябва да се сети”.
Към свекървата. Не се връщайте към отношенията си с вашата свекърва: “На мене никой не ми е помагал, знам какво е и сега съм готова да направя много и да давам постоянно съвети”, “Свекърва ми висеше през цялото време до мен и сега аз изобщо няма да преча”… Най-вероятно ситуацията вече е съвършено различна. Разговаряйте със снаха си има ли нужда от съвет, мнение, помощ. Не разчитайте на “Тя трябва да се сети”.
Говорете директно. И двете – снаха и свекърва, не използвайте като посредници съпрузи, роднини, приятелки, съседки… Не само че при играта на “развален телефон” информацията се изкривява, но уважението към другия се проявява точно в това – пред него откровено да се изразяват мисли и чувства.
Не разкривайте поверени тайни. Ако свекърва ви/снаха ви е споделила нещо с вас с молбата да остане между двете ви, уважавайте това желание. Така ще споявате доверието помежду ви.
Не критикувайте другия публично. Ако смятате, че даден въпрос е важен за вас, помолете другия за разговор. Не подхвърляйте между другото реплики, които могат да накърнят неговото достойнство.
Не проявявайте собственическо отношение и прекомерни грижи. И двете е добре да си дадете сметка, че не участвате в борба, съревнование, няма да има победители и победени – ролите на майка и на съпруга са различни и синът/партньорът може да обича и двете, без да го изправяте до стената с избора „или–или”.
Не приемайте нещата лично. Забележката, критиката към поведението не е критика и към личността. Ако някой не одобрява някоя черта или стил на поведение, това не означава, че те непременно са лоши. Не се чувствайте виновни.
В началото споменах плъзгача между любовта и страха. Ако се опитате да го извиквате в съзнанието си достатъчно често, „приплъзвайки” го към посоката любов, ако правите опити да разбирате и да приемате другия, със сигурност по-бързо ще стигнете до момента, в който сложните отношения снаха–свекърва  ще са изцяло в миналото.

Елза Калоянова
психотерапевт

статията е публикувана в списание 9 месеца
http://www.9m-bg.com/?p=cat_inner&sub=2&id=3841

програма

за усвояване на

родителски умения

Ако децата ви са на възраст между 5 и 12 години,

ТОЗИ КУРС Е ЗА ВАС!

Колко често ви се е струвало, че нещата с възпитанието на децата ви не вървят добре?

Колко пъти след поредното избухване сте се обвинявали в неумение да разбирате децата и себе си?

Усещали ли сте понякога, че връзката между вас и тях започва да се пропуква?

И защо в края на краищата има толкова много начини да бъдем лоши родители и толкова малко да бъдем добри?

Отговорите на тези и на много други въпроси вие ще получите от програмата “Ефективният родител” по модела на д-р Рудолф Драйкурс. Това не е просто книжка, която може да прочетете между другото и да захвърлите на лавицата. Това е практически насочен курс, базиращ се върху методите на груповата работа и споделянето на преживения опит. Под формата на дискусии и ролеви проигравания, под ръководството на специално обучени водещи се усвояват нови възпитателни модели и стратегии. Защото разкриването на целите, скрити зад детските постъпки, е сложен процес, изискващ не само знания, но и конкретни умения.

Програмата ще ви отнеме малко време и средства, но ще ви даде много радост в общуването с децата.

Обадете ни се, за да дойде денят в който детето ви, поглеждайки с пълни с доверие очи,  ще ви посрещне на прага с думите:

“Мамо, ти защо вече не ми се караш?”

Водещи:

Иван Игов

Елза Калоянова

Формат на провеждане:

10 поредни понеделника от 18,30 до 20,30ч.

Начало – 14 март

Цени и начини на плащане:

При заплащане на цялата сума до 1 март – 260 лв.

При заплащане след 1 март – 290 лв.

При участие на двамата родители – по 230 лв./човек.

Краен срок за записване – 7 март.

Място на провеждане – София, Евлоги Георгиев, 39

За повече информация и записване:

0888 956 382 – Елза

Водещите

Иван Игов

Един от основателите на училищната психология в България. Регистриран психолог (ISCO-2634-BG-RP-0266) и ръководител на секция „Детска и училищна психология”  към  Дружеството на психолозите в България.

Има дългогодишна консултативна и групово консултативна практика.

Автор е на програми за обучение по психология, учебници, книги и много статии.

Елза Калоянова

С индивидуална психотерапевтична практика и водеща на психотерапевтични групи.

Лектор в “Училище за бременни” на списание “9 месеца”.

Магистър Клинична Психология.

Специализация по Аналитична Неорайхианска психотерапия. Специализация „Треньор по групово -динамичен тренинг и организационно поведение“.

Беше истинско удоволствие! Сега ми липсва общуването с децата, родителите, учителите.

Срещнах прекрасни хора, бях полезна, а и аз научих много!!!

Продължавам да смятам, че е задължително присъствието на такива професионалисти точно в първите 7 години на децата.

Работата ми беше повод да се срещна за първи път и с Екатерина Панова – чудесен човек и професионалист – журналист от агенция Фокус.

Резултат от дългия ни разговор с нея е интервюто, което споделям с вас, с искрената надежда да ви е полезно и да намерите нещо за себе си :

Топлото, грижливо четене на приказки е важна част от качественото общуване с децата

Необходимо ли е да има психолог в детските градини? Можем ли да се научим да сме добри родители? Кои са най-честите грешки, които допускаме като родители в общуването с деца? Каква е ролята на приказките във възпитанието и порастването? По тези и други въпроси Агенция „Фокус“ разговаря с психолога и психотерапевт Елза Калоянова.

Фокус: Необходим ли е да има психолог в детските градини? Чия трябва да е инициативата за това? Родители са ви избрали като психотерапевт в една столична детска градина, но в останалите няма такъв специалист.

Елза Калоянова: Това, което аз зная е, че само в още една общинска детска градина в София има психолог. За мен е изключително важно да има такава помощ точно в детските градини, защото в първите седем години се сформират най-важните ценности за детето, характерът, както и навиците. Нещата, които се случват в ранните години, ние терапевтите знаем, че дават отражение във всички сфери на живеенето по-нататък, било то комуникации с останалите, увереност в себе си, спокойното хармонично живеене, без напрежение, без невротичност. В училищата има психолози, но според мен е късно. Аз не си представям как колегите работят в училищата, но много по-лесно би било, каквото и да се случва с децата в училищата, ако преди това с децата е работено в детската градина и най-вече с родителите им – какво да правят, какво да не правят. Нещата не са толкова трудни, въпросът е да има желание от страна на родителите да ползват такава помощ и консултиране.

Административно нямам представа откъде трябва да се тръгне, за да има такъв вид специалисти в детските градини. Аз съм изолиран случай, родителите като инициатива си правят заявка за такава помощ. И да призная все още не всички родители са за присъствието ми и помощта ми. Аз работя с деца, чиито родители са поискали да помагам.

Фокус: Кога, при какви случаи, родителите трябва да се обърнат за консултация с психолог?

Елза Калоянова: За мен не е необходимо да има отклонения или трудности. С родителите обсъждаме какво е поведението на детето, как те самите се държат или да се държат с него. Като насоки, как да са по-успешни. Става въпрос за превенция и профилактика. За мен това е интелигентността – грижата за психичното ни здраве да е навременна, не постфактум. Не да е станало нещо, защото неща стават – децата стават много агресивни или буйни и палави, не могат да се впишат в колектива, на различните възрасти са различни трудностите за децата. Но не е необходимо да се стига до там, за да се потърси консултация. При лекциите, които правим в детската градина, майките споделят, че имат полза и практическо приложение. Те изпробват начини за постигане и по-леко, по-безболезнено навлизане на децата в живота.

Фокус: Кои са най-честите въпроси, които родителите споделят с вас във връзка с общуването с децата?

Елза Калоянова: Сред най-честите въпроси са раждането на второ дете, когато първото е на 3-4 години. Това доста разклаща първото дете. Несигурността, която се получава при него се проявява по най-различни начини. Има хора, които се обръщат към мен и по въпросът с детската мастурбация. Има информация по въпроса в интернет, но все още родителите някак не искат да разберат и да приемат, че има такава възраст, в която детето опознава себе си. Съвсем естествено е децата да опознават тялото си и да стигат до точки, които са с различна чувствителност.

Друг въпрос, който поставят родителите е този за агресията. Във всички случаи децата са огледала на това, което се случва около тях и проблемът е предимно в семейството. Аз не съм съгласна, че средата особено влияе на децата, които са в детска градина. Родителите са най-важните с обръщането на внимание и на време за децата си. Децата са за първи път в този свят и всичко им е ново, всичко учат от нас. И трябва да имаме търпението да обясняваме, да обясняваме нещата на тяхното ниво, за да стигнат до тях. Нетърпеливостта е един от минусите и трудностите на родителите, желанието им нещата да стават веднага. Мекотата им липсва. Липсва и качественото общуване срещу количественото, т.е. те могат да прекарат известно време с детето, но ако не му обръщат внимание през това време, ефектът не е същият. Било то да си играят заедно, било то да си говорят или всеки ден да се прави разискване или разбор, всеки ден да се сяда на маста, да се вечеря заедно и членовете на семейството да си кажат кой какво е преживял през деня – по едно хубаво и по едно лошо нещо например, да се създаде такава традиция. Това предполага впоследствие едно дете, което е усвоило лекотата да споделя с родителите си и каквито и трудности да срещне, то няма да се затвори, няма да акумулира една след друга трудностите и да избухне в незнайно каква посока, а при всякакъв случай би се обърнало към семейството. И това ще е защото е прието, а не обвинявано, осъждано, порицавано.

Фокус: Казахте, че в ранната детска възраст родителите са най-важни. Децата, които ходят на детска градина, обаче, прекарват много по-голяма част от деня си там. Не е ли важно влиянието и примера на учителките?

Елза Калоянова: Учителките в детската градина, поне в тази, в която съм аз дават всичко от себе си и несъмнено също имат голямо значение – и като влияние и като пример на децата в тази възраст. Но дори учителката да е по-строга, по-изискваща, една топла атмосфера вкъщи, приемаща безрезервно и струяща от любов може да изтрие каквото и да се случва в детската градина. Важен е навикът децата да споделят с родителите какво се е случило, каквото и да се е случило в детската градина, защото родителите могат да намерят решение и да тушират каквото и да е станало през деня. Родителите за мен са близките и тези, които дават най-много и са най-много отговорни. В детските градини има групи с по над 25 деца, учителката е една двайсет и пета към едно дете. Пренаселеността в детската градина не дава възможност за качественото отделяне на време и ученето. Родителите да не се надяват, че в детската градина се получават всичките знания и умения. У децата се личи кой се занимава с тях вкъщи – родители, баби и дядовци, гледачки.

Фокус: Как работещите родители най-ефективно могат да компенсират времето, което не прекарват с децата си?

Елза Калоянова: С незанимание с други неща докато общуват с детето си и то да знае, че му се обръща внимание. Да се правят нещата заедно, а не да се нарежда на детето, че трябва бъде направено дадено нещо. Топлото, грижливо, с желание четене на приказки, обясняване кой герой какъв е, обясняване на историята, обясняване на думите – това е качественото общуване. Физическите игри също – боричкане, тичане или разходки, но заедно.

Фокус: Можем ли да се научим да бъдем добри родители или това е вродено в нас?

Елза Калоянова: Може би има качества, които са вродени, качества като приемане на другия с неговите различности. Това според мен е нещо, което много би помогнало и в това някой да бъде родител. Безрезервното приемане е трудно. Има личностни качества, които човек може и трябва да изгради – да работи върху себе си, защото това да е родител някой е част от цялото живеене. Човек се разбира със себе си по някакъв начин, човек се разбира и комуникира с околните, било то в семейнтата, професионална, приятелска или социална среда. Това да е родител е неотменима част от проявата на неговия характер във всички други сфери и дейности.

Фокус: Кои са най-честите грешки, които допускат родителите в общуването с децата?

Елза Калоянова: Необщуването, мълчанието. Друга грешка е йерархичното и авторитарно отношение – „аз съм прав, ти ще мълчиш“ или „има една истина и тя е моята“. Имам предвид неуважение към детето като личност. Следващ минус е неотчитане на това, че детето е дете и му се палува. Родителите забравят какви са били като деца. Може би трябва да седнат с техните родители и те да им припомнят какво се е случвало като са били деца и какво те самите са правили, ама качествено да го чуят и така по-лесно ще приемат нещата, които правят сега техните деца.

Фокус: Как може да се преодолее отказа на някои деца да ходят на детска градина?

Елза Калоянова: Аз поне не съм видяла дете, което е спряно от детска градина, защото плаче или му е невъзможно да се адаптира. На повечето деца им е трудно, но това е период, който преминава и през който всички – и у дома и в градината трябва да сме търпеливи, но и настоятелни. Двойно по-трудно става, когато в момента, в който то трябва да тръгне на детска градина, в живота на семейството се появи следващо дете. То се чувства изгонено и това наистина е трудното, защото мама остава с второто дете вкъщи.

Фокус: В този ред на мисли, кога е най-подходящо семейството да планира раждането на второ дете?

Елза Калоянова: Около третата – четвърта година на първото дете се смята, че може да се планира появата на второ. Тогава детето вече влиза в група на връстници, тръгнало е на детска градина, общува, състезава се, играе. Вече не е само мама или семейната единица. Не е лесно, но е по-малко травмиращо да се приеме нов член, защото мама така или иначе ще бъде делена с някого. Доста от родителите идват при мен още когато майките са бременни с второто дете и ме питат как безболезнено първото дете да приеме раждането на нов член на семейството. Според мен тук също е мястото на приказките, защото има не малко истории за братя и сестри, за техните топли отношения, те си помагат, спасяват се. Родителите могат да използват приказките в тяхната идея за това на кое да наблегнат във възпитанието. Може да се сложи прожектор в някоя част на историята, чрез която да се покаже на детето, че ето и героите имат братчета и сестричета, които се разбират и си играят заедно и т.н. Другото важно нещо е личният пример, ако родителите имат братя или сестри, детето да вижда че те се разбират, общуват, помагат си и се обичат. Да се обяснят на детето плюсовете от това да не е само.

Фокус: Каква е ролята на приказките във възпитанието на децата? Може ли без приказки?

Елза Калоянова: Не мисля, че може без приказки. Може, но не бива. Детето трябва да бъде въведено в този живот, в този свят. Реалността и за нас възрастните понякога е трудна. Качествата, които се създават в съзнанието на детето в крехката възраст могат да бъдат подпомогнати от приказките, от фантазиите, от представите на нещо магично. Има такива периоди на идентификация на детето с някои от героите. Добре е да бъдат използвани тези герои във формирането и на ценностна система в детето. Според мен, едно от нещата, които са изключително важни в ранната детска възраст – до 6-7 години, е формирането на ценностна система. Добре е самите родители да са формулирали предварително и изказали вербално ценностите, които искат да възпитат у децата – кое е важно за тях. Ако са важни материалните неща – да си пази играчките, да не ги чупи, да не ги дава на другите, нека работят в тези посоки. Но ако става въпрос за ценности като да сме добри, да помагаме на другите, да се разделяме лесно с вещи, добре е децата да го виждат като пример. Говорили сме с някои майки за това и съм предлагала да се съберат с приятелки и да си раздадат някои лични неща една на друга, да вижда детето, че майката се разделя с някои материални неща, да вижда как другите се радват, да вижда как тя се радва да дава. И да не става драматично взимането на една играчка.

Има една възраст, в която детето отстоява себе си, всичко е „не“ и се опитва докъде са границите на родителите, докъде са неговите. Това не е от родителя, не е и за лепене на етикети – детето е трудно или неуправляемо. Детето пробва докъде е. В тази възраст трябва да се сложат точни правила – това е безусловно и винаги се прави, например миенето на ръцете или гушкането преди лягане. В този период родителят не трябва и той да влиза в „не“ фаза, забранявайки всичко и да се държи като диктатор. Добре е родителят трезво да направи преценка кога може да отстъпи на искането на детето, на категоричността и да го покаже – не демонстративно, но така че да разбере детето, че в този случай то е право, спечелило е и е станало неговото, защото е разумно. Детето да бъде научено на граници, уважаване на границите – кога то ще е право, кога родителят ще е. Това е фазата, която наистина е трудна за родителите, защото се провокира уважението към детето като личност. От друга страна за някои неща трябва да му се каже „от това няма мърдане“.

Фокус: В много от приказките има страшни и дори жестоки моменти – вълкът изяжда седемте козлета, после му разпорват корема, друг вълк изяжда баба и внучка в „Червената шапчица“ и т.н. Как страшните истории се отразяват на децата?

Елза Калоянова: Нещата като категории са различни при нас и при децата. Това се дължи на натрупвания на „знания“ от годините след детството. То е и страх и оценяване, оценки, които мозъкът прави, докато при детето са други погледите. Ако се случи детето да се уплаши от някоя случка в приказките, тогава ролята на родителите е да обясняват и да намерят начин детето да бъде успокоено, че не е страшно. Мен повече ме плашат децата, които са оставени пред компютъра, играещи на жестоки игри с късане на крайници и други жестокости.

Важно е приказките да се четат с любов, а не пускането на запис от машинка или гледането на филмче. Предимствата на четенето е заедността, топлината, човешкият контакт, обсъждането на историята, на героите, даването на допълнителна информация. Предимство е възможността да се използват приказките да учим децата – да разпознават доброто и злото, да ги учим на любов, на грижа за другите, да ги учим на приятелство – неща, които са фундаментални като основа. Здравината на основите предполага каквото и да се гради нагоре, цялата къща да е стабилна и непоклатима.

Екатерина ПАНОВА

http://www.focus-news.net/?id=f14571

Е, сигурно вече се раждат!

Живи и здрави да са и те и родителите им!!!

Няколко дни след това го обсъдихме и в ТВ7 със водещия Сава Цеков: