Коментари на: Бързаме ли? А за къде?

От: Пламен Кочев

Пламен Кочев — Mon, 08 Oct 2012 14:12:37 +0000

Забелязвам с раздразнение, че и този водещ, както все повече водещи, се опитва да предугади какво ще му каже събеседника, вместо да го изслуша. Нали затова го е и поканил. Защо ли водещите, чиято задача е да са домакини, си въобразяват, че трябва да дават и направление на разговора. При положение, че гостът, обикновено, е специалиста по темата на предаването?

От: Петя Ангелова

Петя Ангелова — Fri, 03 Jun 2011 19:27:46 +0000

Подкрепям използването на бележника-нося го винаги , ефективно и улесняващо средство за организиране!

От: Тинна

Тинна — Thu, 21 Apr 2011 09:35:03 +0000

Баланса винаги е хубаво нещо…Верно е, че лесно се залита в крайностите, но пък ако не сме били там поне веднъж, няма как да „познаем“ и баланса…

От: Elza

Elza — Thu, 21 Apr 2011 03:18:11 +0000

ех, чудесно! искрено ти желая успех в начинанието – да се чуваш и да отказваш… когато е за отказване
наблюденията ми са, че много лесно човек може да залитне в другата крайност – да отрязва садистично. след което пък се люшва към чувство за вина. според мен точно спокойствието след отказ ги отличава отстояването на себе си и садистичното наказване на другия с „не“-та
е, гьонсуратлъка не го броим изобщо!

От: Тинна Боева

Тинна Боева — Wed, 20 Apr 2011 16:53:12 +0000

„Мога да отказвам“ много ми хареса!… Аз пък се уча, и взе да ми се получава… )