Професионален сайт на Елза Калоянова - психолог и психотерапевт
Елза Калоянова - психолог и психотерапевт - във Фейсбук

Архиви

Абонаменти

Анчето

Тази история съм я разказвала на приятели. Не мога да я забравя, а и не искам. Последните няколко дни имах повод да си я припомня, срещайки отново тази жена.

Познавах Анчето от психодиспасера, където доброволствах.

С болните, които не бяха на легло и живееха по домовете си танцувахме два пъти в седмицата народни танци.

Беше преди около 4-5 години. Тя беше болна от шизофрения, живееше в квартала, в който живея и аз, и събираше неща от кофите за боклук.

Един ден имах среща с мъж, с когото се бяхме виждали няколко пъти и се очакваше да „стане нещо” повече.

Изпращаше ме към блока и минавахме покрай кофите. Като наближихме, жената, която беше наполовина вътре се изправи и ме погледна.

„Елзе, здравей!”

„Здрасти, Анче, как си?”

„Ми… добре.”

Тогава чак забеляза, че не съм сама, погледна го сконфузено, мене-извинително и след няколко реплики за това, че ще се видим другата седмица продължихме с него към входа.

Нямам думи да опиша колко сащисан беше. Каза само с погнуса „какви хора познаваш!?!” Побърза да си вземем довиждане и… повече не се чухме въобще.

Господ, Вселената или който там се грижи за нещата, си знае работата – да отсява навреме хората, с които се срещаме и тези, които остават в живота ни… за което аз лично съм искрено благодарна.

2 коментара за Анчето

Отговори на Елза

 

 

 

Можете да използвате тези тагове

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

С коя година свързвате датата десети ноември?  
Please leave these two fields as-is: